Бити мисирки в блатото на фалшивите новини
България резервира 111-о място по независимост на словото в ежегодния доклад на " Репортери без граници ", което ни класира директно измежду Мали и Гвинея, Мозамбик и Ангола. Заковани крепко за дъното, българските медии се " радват " на невисок публичен рейтинг, а под одобрителния взор на електората българските публицисти са наричани " мисирки " от министър-председателя. След нахлуването на блогъри и влогъри, откакто всеки кадърен да конфигурира безвъзмезден уебсайт с WordPress или Drupal се назова публичен публицист, обичайните български медии напълно залязоха. Те, които в никакъв случай не са били пазарен индивид, изгубиха всяка борба и вяра за оцеляване в страна, в която всеки счита, че може да се осведоми гратис. В голяма степен медиите сами са отговорни за окаяното си състояние - с претекста " да оцелеем " и вместо да подвигат равнището като верифицират новините, те се сляха с медиите, които лекуват вируси с амулети.
Всъщност, последните престъпни летописи демонстрираха образно, че
българският публицист и добър и забавен само когато е погубен
или най-малко обичай с железни пръти.
Смъртта на познатата публицистика докара до извънредно многообразие на източниците на информация, което е прелестно. Но това въпреки това отвори необятни пробойни в истината - дотам, че целият свят изпадна в спор за така наречен подправени вести. Миналата седмица едни съществени издания оповестиха северокорейския водач Ким Чен Ун за мъртъв, а други съществени издания споделяха, че е жив, което значи, че половината лъжат, а хората са тотално комплицирани. Има и противоположния образец - в този момент едни издания стартират учени, съгласно които обществената изолираност и имунизацията е единственото вярно нещо в битката с Covid-19, щото по този начин споделя СЗО, а други медии - демонстрират единствено учени, които споделят, че при липса на ваксина нищо друго не може да помогне с изключение на търсенето на стаден, групов имунитет. Тук никой не лъже, само че резултататът е същият - медиите отново объркват хората
Ако става дума единствено за прекарване на сериозен момент - медиите и у нас, и в чужбина, биха се справили. Биха се цифровизирали, това става пред очите ни. Но неприятните вести за истинската публицистика не стихнаха със загубата на публично доверие и с развиването на интернет. Журналистиката бе подложена на систематичен тормоз от властта и трябваше да пристигна и изключителното състояние поради Covid-19, с цел да бъде тя бита по цяла Европа.
От началото на здравната рецесия на Covid-19 много държави-членки на Европейски Съюз и кандидатки постановиха изключителни ограничения, някои от които
засегнаха непосредствено свободата на печата
или просто стегнаха контрола върху потока на информация.
Базираният във Виена Международен институт за пресата, който работи и като консултативна организация към Организация на обединените нации, означи няколко притеснителни трендове - прекалено контролиране на информацията, ограничавания на достъпа до информация, словесни и физически офанзиви, които заплашват сигурността на публицистите, в това число опасност за персоналния им живот. Най-тежките нарушавания бяха осъществени в Унгария, Сърбия и Турция, където свободата на медиите към този момент беше нарушена. Докладвани обаче бяха нарушения в доста други страни, като България, Румъния, Италия, Словения, Испания, Хърватия, Германия, Албания и Босна и Херцеговина.
В България държавното управление употребява закона за изключителното състояние, с цел да се опита на 20 март да промени чл.326, ал.1 от Наказателния кодекс и да вкара затвор за разпространяване на това, което счита за " подправени вести " - до три години затвор или до 5000 евро. Спомняте си, президентът Румен Радев наложи несъгласие върху закона за изключителното състояние, депутатите се съгласиха с него и по този начин опасността сякаш отпадна. Но пък още на 19 април Вътрешна македонска революционна организация внесе различен проектозакон (ЗИД на ЗРТ), който, в случай че бъде признат, ще даде на управляващите повече права да стопират медии, които разпространяват „ дезинформация в интернет среда “. Цялата тази офанзива няма нищо общо с здравната рецесия, т.е. тя ще работи надалеч след рестриктивните мерки. Важно е да се означи, че на никое място няма определение що е то подправена вест или дезинформация. Всеки може да си го пояснява както пожелае и първа от това състояние се възползва прокуратурата, която към този момент преследва сериозно настроени хора с обвинявания за всяване на суматоха с разпростренение на погрешна информация.
На 30 март унгарският парламент одобри неопределен закон за изключителното състояние и трансферира нови пълномощия към премиера Виктор Орбан. Унгарският закон криминализира разпространяването на " погрешна " или " изкривена " информация, която подкопава битката на управляващите против Covid-19 с санкции и до пет години затвор. Законът беше остро подложен на критика като стъпка към цялостен надзор на информацията и по-нататъшно угнетяване на свободата на пресата в страната.
На 16 март президентът на Румъния подписа закона за извънредно състояние, в който наред с други ограничения разрешава на управляващите да отстраняват информации или да затварят уеб страници, които популяризират „ подправени вести “ за вируса, и то без опция за обжалване.
В Испания медиите се подвигнаха на протест откакто държавните конференции публицистите бяха принудени да дават авансово написани въпроси, единствено част от които бяха одобрявани от пресцентъра на кабинета. След като няколкостотин публицисти и няколко от водещите вестници в страната стачкуваха, кабинетът разреши на публицистите да споделят онлайн и без медиатори.
Германското държавно управление получи позволение да събира данни от анонимни местоположения за да следи по-добре разпространяването на ковид - това провокира угриженост измежду всички групи за отбрана правата на жителите.
Някъде публицистите просто ядат пердах
На 23 март публицист и фоторепортер, работещи за италианския районен вестник „ Il Tirreno “, бяха бити с железни пръти, до момента в който правеха репортаж за живота в условия на карантина. На 25 март фоторепортер на " La Stampa " беше обкръжен от навалица и обиждан, до момента в който отразяваше митинг против рестриктивните мерки на пазар в Торино. Журналистът на " La Repubblica " Салво Палазоло се сблъсква с непрекъснати закани, откакто на 8 април написа публикация за това по какъв начин мафията употребява вируса, с цел да усили въздействието си в избрани региони на Палермо.
Хърватската журналистка Живана Кусак Живкович от портала " Далматински " бе нападната и ранена от група вярващи, до момента в който съобщаваше за великденска литургия. Словенският проверяващ публицист Блаж Грага е нападнат от държавното управление и проправителствените малките екрани поради позицията си по рестриктивните мерки.
На 20 март турските публицисти Мустафа Ахмет Октай и Ерен Саркакая от вестниците " Халк " и „ Пусла “ бяха арестувани по отношение на информация за разпространението на Covid-19. На 25 март журналистът Тугай Хан беше упрекнат в „ основаване на боязън и суматоха в обществото “, като отразява новините за ковид. На 31 март кюрдският публицист, публицист и деятел Нурчан Байсал бе арестуван, с цел да даде показания за какво е споделил информация за разпространяването на заболяването в писма до собствен познат-затворник. На 31 март Октай Кандемир, локален публицист за " Ван Хабердар ", също трябваше да изяснява дописките си в полицията. На 3 април Хакан Айгун, турски журналист-ветеран, който преди този момент ръководеше антиердоганския ефирен канал Халк TV, беше задържан за " разпалване на ненавист ", защото омаловажил акцията на президента Ердоган за събиране на пари за жертвите на вируса. Отношението към публицистите е изключително показателно при един различен случай - на 13 април Народното събрание одобри законодателство, позволяващо предварително освобождение на 90 000 пандизчии със закон. Бяха изключени единствено наказаните за закононарушения, свързани с тероризма, а тъкмо този закон бе употребен в Турция, с цел да бъдат затворени 50 публицисти с сериозно мислене.
В Сърбия беше неразрешено със закон на локалните институции да споделят с медиите информация за ковид, в случай че тя не бъде утвърдена от Белград. Директивата, която по-късно беше анулирана, беше частично виновна за ареста на 1 април на сръбската журналистка Ана Лалич от новинарския портал Nova.rs, която разказа изискванията, при които работят лекарите в градска болница. Лалич бе освободена, само че пък стартира да получава закани, държавните медии я нападнаха, някой я назова зложелател на страната. На 26 март ефирен екип на KTV беше задържан, тъй като не минал наложителна стерилизация, до момента в който се опитвал да влезе в административна постройка, с цел да организира изявление за продажба на земя.
Журналистите в Сърбия не участват на ежедневните конференции за Cоvid-19 на държавното управление. Медиите могат да изпращат въпроси единствено по е-поща. Сроковете по техния закон за достъп до информацията бяха прекъснати.
На 23 март албанският премиер Еди Рама изпрати гласово известие до жителите, в който ги съветваше
да си мият ръцете и да се защитят от медиите
На 19 март властта в Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина, въведе санкции за разпостранение на „ подправени вести “ - в медиите и в обществените мрежи.
На процедура през днешния ден медиите се довършват по линия на закона за изключителното състояние и по линия на " битка с подправените вести ". Не недооценявам подправените вести, в противен случай - считам, че те текат и през чешмата, само че мощно се колебая дали трябваше под лозунга за битка с тях да се затваря в допълнение устата на качествената публицистика. Европейският позив за битка с фалшивките, пристигнал след изборите в Съединени американски щати, след свадите с Фейсбук и Cambridge Analytica, обаче е нещо като сопа, дадена в ръцете на
водачи, които имат нерешително отношение към демокрацията.
Когато американският президент Доналд Тръмп назовава съществени издания фейкомети, надали гласоподавателите в Съединени американски щати елементарно могат да преценяват кое е истина и кое неистина. Това с цялостна мощ важи и за България, където жълтите вестници и уеб сайтове са поощрявани от властта.
Винаги доста по-опасни са тенденциозните вести, изборно поднесената информация, полуистините - тъй като неналичието на цялостна картина е неистина, по-опасна дори от скалъпената подправена вест, която постоянно се схваща и от третокласник. А под знамето на битката с подправените вести през днешния ден могат и ще бъдат атакувани сериозните, опозиционните медии.
Плашещо е, че спонтанната реакция на властта по време на сегашната пандемия бе да затвори устата на медиите. Това извънредно припомня на историята с испанския грип. Той бил наименуван " испански " единствено тъй като Испания не криела броя на жертвите, а останалите страни наложили цензура върху тази информация - по време на война никой не желае да разкрива броя на изумените. Така всички считали, че това е испански проблем, испански грип.
Всъщност, последните престъпни летописи демонстрираха образно, че
българският публицист и добър и забавен само когато е погубен
или най-малко обичай с железни пръти.
Смъртта на познатата публицистика докара до извънредно многообразие на източниците на информация, което е прелестно. Но това въпреки това отвори необятни пробойни в истината - дотам, че целият свят изпадна в спор за така наречен подправени вести. Миналата седмица едни съществени издания оповестиха северокорейския водач Ким Чен Ун за мъртъв, а други съществени издания споделяха, че е жив, което значи, че половината лъжат, а хората са тотално комплицирани. Има и противоположния образец - в този момент едни издания стартират учени, съгласно които обществената изолираност и имунизацията е единственото вярно нещо в битката с Covid-19, щото по този начин споделя СЗО, а други медии - демонстрират единствено учени, които споделят, че при липса на ваксина нищо друго не може да помогне с изключение на търсенето на стаден, групов имунитет. Тук никой не лъже, само че резултататът е същият - медиите отново объркват хората
Ако става дума единствено за прекарване на сериозен момент - медиите и у нас, и в чужбина, биха се справили. Биха се цифровизирали, това става пред очите ни. Но неприятните вести за истинската публицистика не стихнаха със загубата на публично доверие и с развиването на интернет. Журналистиката бе подложена на систематичен тормоз от властта и трябваше да пристигна и изключителното състояние поради Covid-19, с цел да бъде тя бита по цяла Европа.
От началото на здравната рецесия на Covid-19 много държави-членки на Европейски Съюз и кандидатки постановиха изключителни ограничения, някои от които
засегнаха непосредствено свободата на печата
или просто стегнаха контрола върху потока на информация.
Базираният във Виена Международен институт за пресата, който работи и като консултативна организация към Организация на обединените нации, означи няколко притеснителни трендове - прекалено контролиране на информацията, ограничавания на достъпа до информация, словесни и физически офанзиви, които заплашват сигурността на публицистите, в това число опасност за персоналния им живот. Най-тежките нарушавания бяха осъществени в Унгария, Сърбия и Турция, където свободата на медиите към този момент беше нарушена. Докладвани обаче бяха нарушения в доста други страни, като България, Румъния, Италия, Словения, Испания, Хърватия, Германия, Албания и Босна и Херцеговина.
В България държавното управление употребява закона за изключителното състояние, с цел да се опита на 20 март да промени чл.326, ал.1 от Наказателния кодекс и да вкара затвор за разпространяване на това, което счита за " подправени вести " - до три години затвор или до 5000 евро. Спомняте си, президентът Румен Радев наложи несъгласие върху закона за изключителното състояние, депутатите се съгласиха с него и по този начин опасността сякаш отпадна. Но пък още на 19 април Вътрешна македонска революционна организация внесе различен проектозакон (ЗИД на ЗРТ), който, в случай че бъде признат, ще даде на управляващите повече права да стопират медии, които разпространяват „ дезинформация в интернет среда “. Цялата тази офанзива няма нищо общо с здравната рецесия, т.е. тя ще работи надалеч след рестриктивните мерки. Важно е да се означи, че на никое място няма определение що е то подправена вест или дезинформация. Всеки може да си го пояснява както пожелае и първа от това състояние се възползва прокуратурата, която към този момент преследва сериозно настроени хора с обвинявания за всяване на суматоха с разпростренение на погрешна информация.
На 30 март унгарският парламент одобри неопределен закон за изключителното състояние и трансферира нови пълномощия към премиера Виктор Орбан. Унгарският закон криминализира разпространяването на " погрешна " или " изкривена " информация, която подкопава битката на управляващите против Covid-19 с санкции и до пет години затвор. Законът беше остро подложен на критика като стъпка към цялостен надзор на информацията и по-нататъшно угнетяване на свободата на пресата в страната.
На 16 март президентът на Румъния подписа закона за извънредно състояние, в който наред с други ограничения разрешава на управляващите да отстраняват информации или да затварят уеб страници, които популяризират „ подправени вести “ за вируса, и то без опция за обжалване.
В Испания медиите се подвигнаха на протест откакто държавните конференции публицистите бяха принудени да дават авансово написани въпроси, единствено част от които бяха одобрявани от пресцентъра на кабинета. След като няколкостотин публицисти и няколко от водещите вестници в страната стачкуваха, кабинетът разреши на публицистите да споделят онлайн и без медиатори.
Германското държавно управление получи позволение да събира данни от анонимни местоположения за да следи по-добре разпространяването на ковид - това провокира угриженост измежду всички групи за отбрана правата на жителите.
Някъде публицистите просто ядат пердах
На 23 март публицист и фоторепортер, работещи за италианския районен вестник „ Il Tirreno “, бяха бити с железни пръти, до момента в който правеха репортаж за живота в условия на карантина. На 25 март фоторепортер на " La Stampa " беше обкръжен от навалица и обиждан, до момента в който отразяваше митинг против рестриктивните мерки на пазар в Торино. Журналистът на " La Repubblica " Салво Палазоло се сблъсква с непрекъснати закани, откакто на 8 април написа публикация за това по какъв начин мафията употребява вируса, с цел да усили въздействието си в избрани региони на Палермо.
Хърватската журналистка Живана Кусак Живкович от портала " Далматински " бе нападната и ранена от група вярващи, до момента в който съобщаваше за великденска литургия. Словенският проверяващ публицист Блаж Грага е нападнат от държавното управление и проправителствените малките екрани поради позицията си по рестриктивните мерки.
На 20 март турските публицисти Мустафа Ахмет Октай и Ерен Саркакая от вестниците " Халк " и „ Пусла “ бяха арестувани по отношение на информация за разпространението на Covid-19. На 25 март журналистът Тугай Хан беше упрекнат в „ основаване на боязън и суматоха в обществото “, като отразява новините за ковид. На 31 март кюрдският публицист, публицист и деятел Нурчан Байсал бе арестуван, с цел да даде показания за какво е споделил информация за разпространяването на заболяването в писма до собствен познат-затворник. На 31 март Октай Кандемир, локален публицист за " Ван Хабердар ", също трябваше да изяснява дописките си в полицията. На 3 април Хакан Айгун, турски журналист-ветеран, който преди този момент ръководеше антиердоганския ефирен канал Халк TV, беше задържан за " разпалване на ненавист ", защото омаловажил акцията на президента Ердоган за събиране на пари за жертвите на вируса. Отношението към публицистите е изключително показателно при един различен случай - на 13 април Народното събрание одобри законодателство, позволяващо предварително освобождение на 90 000 пандизчии със закон. Бяха изключени единствено наказаните за закононарушения, свързани с тероризма, а тъкмо този закон бе употребен в Турция, с цел да бъдат затворени 50 публицисти с сериозно мислене.
В Сърбия беше неразрешено със закон на локалните институции да споделят с медиите информация за ковид, в случай че тя не бъде утвърдена от Белград. Директивата, която по-късно беше анулирана, беше частично виновна за ареста на 1 април на сръбската журналистка Ана Лалич от новинарския портал Nova.rs, която разказа изискванията, при които работят лекарите в градска болница. Лалич бе освободена, само че пък стартира да получава закани, държавните медии я нападнаха, някой я назова зложелател на страната. На 26 март ефирен екип на KTV беше задържан, тъй като не минал наложителна стерилизация, до момента в който се опитвал да влезе в административна постройка, с цел да организира изявление за продажба на земя.
Журналистите в Сърбия не участват на ежедневните конференции за Cоvid-19 на държавното управление. Медиите могат да изпращат въпроси единствено по е-поща. Сроковете по техния закон за достъп до информацията бяха прекъснати.
На 23 март албанският премиер Еди Рама изпрати гласово известие до жителите, в който ги съветваше
да си мият ръцете и да се защитят от медиите
На 19 март властта в Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина, въведе санкции за разпостранение на „ подправени вести “ - в медиите и в обществените мрежи.
На процедура през днешния ден медиите се довършват по линия на закона за изключителното състояние и по линия на " битка с подправените вести ". Не недооценявам подправените вести, в противен случай - считам, че те текат и през чешмата, само че мощно се колебая дали трябваше под лозунга за битка с тях да се затваря в допълнение устата на качествената публицистика. Европейският позив за битка с фалшивките, пристигнал след изборите в Съединени американски щати, след свадите с Фейсбук и Cambridge Analytica, обаче е нещо като сопа, дадена в ръцете на
водачи, които имат нерешително отношение към демокрацията.
Когато американският президент Доналд Тръмп назовава съществени издания фейкомети, надали гласоподавателите в Съединени американски щати елементарно могат да преценяват кое е истина и кое неистина. Това с цялостна мощ важи и за България, където жълтите вестници и уеб сайтове са поощрявани от властта.
Винаги доста по-опасни са тенденциозните вести, изборно поднесената информация, полуистините - тъй като неналичието на цялостна картина е неистина, по-опасна дори от скалъпената подправена вест, която постоянно се схваща и от третокласник. А под знамето на битката с подправените вести през днешния ден могат и ще бъдат атакувани сериозните, опозиционните медии.
Плашещо е, че спонтанната реакция на властта по време на сегашната пандемия бе да затвори устата на медиите. Това извънредно припомня на историята с испанския грип. Той бил наименуван " испански " единствено тъй като Испания не криела броя на жертвите, а останалите страни наложили цензура върху тази информация - по време на война никой не желае да разкрива броя на изумените. Така всички считали, че това е испански проблем, испански грип.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ